В четвъртък (18.10.) София кипеше от живот! Многохилядният протест на учителите беше мощен, ченгетата бяха на крак и заради протеста в защита на Рила и Иракли. Земята сякаш се тресеше в този ден.
Събрахме се стотици младежи на Славейков, за да направим шествие и да изразим позицията си, която може да се обобщи много просто: да се спрат незаконните строежи, да остане природа в България. Отново бяхме много хора и пак имаше усещане, че се е създало екологично движение, което вече е успяло да извоюва и някои победи (концертът в края на протеста трябваше да бъде като подарък за всички нас, че с действията си спасихме Странджа от застрояване).
Шествието тръгна и изпълни улиците със своята многоцветност, с музиката на самба бенда и виковете "Рила ни е мила", "Искаме природа"...
Навсякъде по улиците срещахме групи от учители, които също ни подкрепяха и показваха солидарност с нашата кауза.
Накрая стигнахме до учителския протест между три от сградите на властта. Те бяха обградени от всички страни, и полицаите заградиха пътя  помежду ни. Въпреки дистанцията обаче и от двете страни се раздаваха радостни викове. Тази година несъмнено е рожденната дата на гражданското общество в България.
Повечето хора от екопротеста бяха дошли сякаш да се забавляват. Според мен едно такова шествие не би трябвало да е купон, особено докато в същото време в Рила се строи. След края на шествието имаше концерт на площада, където всички продължиха да се забавляват.