Зимата в София беше вече нетърпима. Ужасно е, когато няма какво да се прави. Принуден си или да кибичиш по опушени барове, или да си на гости на приятели. Студът навън ни принуди да стоим с месеци затворени.
Но в ума ми проблесна идеята за едно зимно пътуване към северна България. Отдавна имах мерак да видя как живее един мой приятел, който се премести от София в родния си град Разград, където доста успешно успяваше да активизира младежта, да ги събира по фрий фестове и други забавни мероприятия. С помощта на хората там той успя да създаде място, където хлапетата да се събират, да се забавляват, да обменят опит, идеи, да създадат една независима общност в която всички са равни и всеки е поканен да участва, всеки допринася и всеки печели - Инфоцентър Екотопия. Отдавна исках да отида там, да го видя кви ги е забъркал и да допринеса и аз нещо. Реших, че трябва да направим концерт на нашата акустична анархо-пънк група (която бяхме започнали двамата преди известно време, но нямахме много време да развием начинанието) в инфоцентъра. Исках да взема разни материали, имах под ръка някои ценни книги, зинове, вестници и листовки, които да занеса, да не ходя с празни ръце, а и да даря нещо за центъра. Не ми се щеше да пътувам сам, но и на приятелката ми и беше писнало от миризливата София и тя веднага се нави да тръгне с мен, а и сигурно нямаше да ме пусне сам :). Щеше да завижда, че аз се махам от помийната яма, а тя остава. Така или иначе не бяхме заети с кой знае какво в София, сесията беше изминала и се чудехме с какво да уплътним времето. Беше страхотно, че заминаваме. Взехме някои дрехи, един ден предварително си направихме карти за намаление за влака и си купихме билети. Така неусетно на другия ден рано сутринта бяхме на гарата, с пълни раници с храна :) китара и какво ли още не, и чакахме влака. Оказа се, че това е международен влак и ще закъснее, наложи да киснем на гарата 2 часа. Влака се забави ужасно и след 7 часово дундуркане трябваше да се прекачим на друг влак, защото този беше само до Русе, от там билетите ни бяха за един който е в 16.20, но поради закъснението за малко да изтървем посления влак за Разград в 17.30. Както и да е по чиста случайност успяхме да го хванем, не знам иначе как щяхме да се доберем до там. Към 7.30  вечерта вече бяхме в Разград, гарата беше извън града и хванахме автобус за да стигнем до центъра, където нашия домакин ни чакаше. Заведе ни у тях, запознахме се с родителите му, хапнахме и започнахме да си говорим за какво ли не, не се бяхме виждали от месеци. Беше много приятно. След това изморени от дългия път легнахме да спим, за да посрещнем ведро утрешния ден. Това беше деня на концерта на колектива ни "Черна котка", както решихме да го кръстим в последния момент в младежкия инфоцентър.  Първо отидохме да посетим инфоцентъра, за да оставим материалите, които бяхме донесли. Там ни посрещнаха много добре и всички бяха много мили. Поговорихме си с директорката и се разбрахме и за напред да си сътрудничим. След това се разходихме из градчето, видяхме паркчето и старите къщи и паметници. Прибрахме се, за да хапнем и вече беше време за събитието, да се срещнем с приятелчетата, които идват на събиранията - страшно симпатични хлапета. Беше ни адски приятно да си общуваме с тях. Включихме апаратурата и започнахме дискусията на тема: влиянието на музиката върху живота ни и използването и като средство за промяна. Казаха се доста интересни неща, разказахме за ъндърграънд пънк и хардкор сцената в света, как работи тя и как също се стреми да създаде независими общности, които сами правят нещата, без зависимост от фирми, звукозаписни компани и авторитети. Стана дума за това как музиката може да бъде забавна и да влияе на нашето настроение, но и как може да бъде сериозно оръжие за промяна, за това как музиката е начин на живот. Беше доста интересно за всички, все пак всеки обича да слуша някаква музика. Прожектираше се документалният филм за шотландската анархо-пънк банда Oi Polloi, в който ставаше въпрос за техния активизъм, и добре се показваше как музиката им, с много остри политически послания, също е вид активизъм, тъй като изразява позиция по проблеми, и тя достига до много хора. След прожекцията дойде време да издрънкаме нашите 6 парчета, които бяхме успели да създадем за малкия брой репетиции, които сме имали.  Беше много забавно да свирим, на хората им хареса. Мисля, че всички останаха доволни и не са съжалявали за прекарано с нас време. Като израз на своята солидарност, хората от инфоцентъра направиха буркан за дарения, за да покрият пътните ни разходи. С тези пари на другия ден си платихме билетите за Русе и продължихме турнето си, точно като яките ъндърграунд пънк и хардкор банди...:)
Вечерта имаше автърпарти в клуб "На Терориста" :). Там всички се забавляваха по всевъзможни начини, всички бяха весели и беше много приятно. Играхме разни игри за маса, като "не се сърди човече" и разни други подобни измишльотини, много забавни игрички, на които не знам имената.
Слушаше се музика, пиеше се бира, говореха се смешки, въобще беше много весело.
На другия ден към обяд хванахме автобус за Русе, където за концерт ни дадоха трибуна пънкрок бандата Spot и метълкораджиите от Cold Breath(които бяха на турне).
Пристигнахме ранния следобед и имаше време за разходка из града. Разгледахме архитектурата, повървяхме по по-големите улици, и после отидохме да видим Дунава. Както си се разхождахме, изведнъж ни хрумна, че си носим инструменти и, че все пак е празник (Св.Вальо vs. Св. Трифон) и че бихме могли да посвирим на улицата да изкараме някой лев да си купим нещичко за хапване. Седнахме на една пейка в центъра, измислихме три весели акорда, соло за  флейтата и ритъм за маракасите, скалъпихме тесктче: "Честит свети Валентин за всички влюбени/ честит свети Валентин за всяка дама и всеки господин/ честит Трифон зарезан за всеки, който е пиян и т.н." Не посвирихме и половин час и вече бяхме събрали около пет кинта, достатъчно да хапнем нещо преди концерта. Така и сторихме. След като се подкрепихме отидохме на мястото на концерта, наредихме дюкяна с фланелките зиновете и безплатните материали. Хората постепенно започнаха да се събират на мястото, което впрочем беше едно подземие на някаква стара сграда, където железата стърчаха от тавана. Беше доста ъндърграунд и нямаше никакво отопление. Така след като позъзнахме долу, докато се настрои всичката апаратура, дойде време с "Черна котка" да открием шоуто. Беше малко кофти само, че хората постоянно идваха и като слизаха се поздравяваха с познати, а и ние не вдигахме толкова шум, че да привлечем вниманието, и все пак ние се забавлявахме страхотно докато свирим, а и си имаше хора, които се заслушаха и дори след концерта дойдоха да ни поздравят. За нас това беше невероятно преживяване, да делим сцената със Spot и Cold Breath беше незабравимо. Изсвирихме парчетата си въпреки замръзналите пръсти и липсата на трети микрофон за озвучаване на маракасите. Но такива малки подробности губят значение, когато искрено се забавляваш. След нас Дойде време да забият Spot. Техният сет беше супер чук, направо се разбихме от кеф, свириха парчетата си, заредени с невероятно много енергия и мястото направо избухна. С бурните танци, хората бързо забравиха за студа и техния "Колд Брет"- топлата пара която издишваха. След тази стабилна подгрявка въздухът се разцепи от бруталния звук на инструментите и гласовете на Cold Breath. Жесток метализиран хардкор с двама вокалисти. Парчета които се врязваха в ушите и сърцата. Музика с огромен заряд, която просто изкарва всичко затаено в нас - било то положително или негативно. Заформи се безпощаден мошпит и всички куфяха до края на концерта.
За нас това беше незабравимо преживяване.
Запознахме се с много нови страхотни хора, видяхме прекрасни места и се забавлявахме от сърце и двата дена. Вечерта се заразделихме с другия член на колектива, който остана да спи в Русе, а ние си хванахме нощен влак обратно за София. За късмет този път беше пак международен влак, но явно тръгваше от Русе. Тръгна на време и беше доста празен, заехме си цяло купе и се опънахме да спим. На другата сутрин София ни посрещна студено и хванахме градския транспорт да се приберем по бързо на топло вкъщи. Но този път изпълнени с нови чувства, нови мисли за добре прекараното време и удовлетворени от незабравимото пътуване.

Изтегли музиката на Черна котка от тук:
http://www.archive.org/details/blackCatCollective