Прочетен: 4851 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2007 22:45
Национализмът започва да пуска корени в главите на младите хора. Това става лесно тъй като подрастващите са най-податливи на такава елементарна пропаганда, каквато е националистическата. Възпитани да носят патриотическите ценности още от училище, обвързването с една такава идеология за тях изглежда наистина лесно, но най-важното правилно. Това може да осмисли живота на човек. Да се бориш за някаква кауза винаги носи удовлетворение и укрепва духа.
Национализмът работи напълно за запазване на статуквото, за запазването на националините държави - разбира се, за запазване на разделението между хората. Човек може да живее на 2 часа път от съседа си, но ако ги дели граница - за тях това е много по-голяма пречка, за общуването отколкото това, че са носители на различни езици. Младите хора вместо да загърбят различията и да представят нещо ново, да опитат да се отърсят от наложените им правила, да се стремят към слагане на край на войните, те продължават пътя на своите предци. Национализмът е едно разделение, което винаги е било средство за манипулация на хората, споделящи патриотични виждания за властта и държавността. Това разделение на нации, религии, раси, езици е било начин да се покаже как другия е различен и съответно лош. Разделение наложено, разбира се, отгоре надолу. А към какво се стремят националистите - това, към което са се стремяли алчните хора хиляди години преди да е имало въобще национални държави. Забележете колко благородна е каузата им - да завземат властта(това май вече сме го виждали), да я централизират в свои ръце, тъй като те наричат себе си изразители на националните интереси(и това май сме го виждали, у нас вече поне 15 години), да концентрират вниманието върху собствения си етнос. Би трябвало да е ясно, че това всъщност е доказателство за утопичността на тази идеология. Понятието нация, не може да бъде избистрено, просто защото и самите хора, близки по някакви антропологични черти, не могат да бъдат класифицирани, и поставени в точни рамки. Първо - това е невъзможно, защото това означава изследване на родословното дърво на всяко семейство и всеки човек поотделно. Просто в хода на историята много народи са били в постоянно движение, и родствени връзки между хора, носители на различни атропологични типове, още тогава е било често срещано явление. Второ, никой няма право да прави това, но разбира се както нашите властници имат право без да ни питат да ни направят граждани на европейския съюз(да позволят да бъдем осиновени от европейското семейство), така и националистите явно си позволяват да определят, кой е чист, истински българин и кой не е, кой е от смесена кръв, не-чист и низш. Тук, разбира се има аналогия с расизма, и е невъзможно това да не се спомене. Оруел казва за национализма: под "национализъм" аз подразбирам преди всичко навика да се мисли, че хората могат да се класифицират като насекоми и че към цели групи хора, с численост в милиони и десетки милиони, може с увереност да се прикрепи табелата "добри" или "лоши". А също, това е още по-важно - аз го възприемам като навик да отъждествяваме себе си с нация или друга група, поставяйки себе си над доброто и злото и да не признаваме друг дълг освен браненето на нейните интереси.
Коя е най-националистическата страна в момента? Лесно - Израел, разбира се. И какво прави ционисткото(разбирайте фашисткото) правителство на Израел? Превзема земите на други народи, защото тяхната нация, видите ли, била богоизбрана и това им дава право да вършат с хората, които за тях са неверници, каквото си искат - да ги потискат, поробват, убиват.
И тук не можем да твърдим че хората в Израел са виновни, поне доколкото те сляпо следват религиозните си догми. Религията за тях не е причина за ненавист, но е оправдание за правителството, което се стреми към реализация на своите колонизаторски и имперски амбиции. С цената на какво? Убийства, войни, омраза към различния. Да, това сме го виждали, виждали сме го вече над 2000 години.
Виждали сме национализъм. Откакто има цивилизация, откакто властващите са заградили свои територии, от които да грабят, откакто са се формирали националните държави, у властниците са се изградили тези извратени ценности, които по-късно, с течение на вековете, са се прехвърлили и върху населението, което уж се обединява от странното понятие наречено "нация". Или просто робите които властникът е заградил, които са попаднали в границите на завладените от него територии, са били насила накарани да говорят един и същ език, да изповядват една и съща религия, да се бият в неговата армия за поробване на още хора и ограбване на нови земи. Това е и основният принцип на империализма и капитализма, както казва един приятел - това е наука как да се краде. Всъщност съзнателно или не всички ние крадем, въпросът е дали споделяме откраднатото. Но в капиталистическото общество всичко е обективизирано, всичко се приема за предмет, всичко може да бъде купено за пари, а национализмът само допълва тази теория, като иска да споделя благата единствено с хора е собствената си нация.
Националистът казва - тази земя принадлежи на моята нация, онази - на твоята. А това може да бъде казано само от някой властимащ, някой робовладелец, или човек с откровени властнически амбиции. Защо след като македонския етнос е решил да се отдели от влиянието на България (и дори това да е само сепаратистки акт на други властимащи с влияние в този район), след като населението на македонската област се съгласява с това, тукашните националисти все още имат някакви рпетенции към тях. Това е и още едно доказателство за създаването на изкуствени проблеми на обществото и налагането им сред патриотично възпитаните обикновени хора.
Да, докато има национализъм, докато се делим по всевъзможни признаци и не искаме да признаем чуждото и различното, никога човечеството няма да постигне единство и няма да намери верния път към истинския прогрес, истинската свобода на хората, истинските ценности в живота, ако щете и истинската любов към ближния.
Национализмът създава изкуствени врагове и ги насочва срещу обединените хора, като това е удобно средство за домогване към властта. Национализмът намира проблеми там, където всъщност ги няма. По този начин този начин отклонява вниманието от реалните проблеми - властта и потисничеството, разполагането на благата в ръцете на малък брой алчни парламентьори. Но ако той посочи проблемите със тази простота, той просто ще се самоунищожи. Защото самият национализъм е част от тях.
И какви са проблемите, които национализмът посочва като важни? Често се изтъква мнението, че емигрантите, крадяли работата от българите. Примери от България - македонските сепаратисти, отрицателния прираст на бялото "българско" население.
Тази идеология посочва като проблеми явления, които наистина са ясно видими, и са съвсем близки до обикновения човек. Затова средностатистическият гражданин, който гледа телевизия и чете вестници, със мислене, следващо релсите на пропагандата по масмедиите, човек с по-елементарно мислене възприема тази идеология като правилна. Хората не са в състояние да вникнат в истинските проблеми на обществото. А това може да се постигне също и с елементарно размишление, с малко радикална мисъл, която да излезе от черупката на собствения живот, с проникновен поглед върху взаимоотношенията между хората.
Национализмът се опитва да противопоставя традициите и настоящето. Как едно време сме били еди как си, а сега колко сме зле и трябва да бъдем както преди, за да станем отново добре. Това е грешка и докато не се отърсим от нея, няма да се подобри ситуацията. Вместо да се мъчим да възродим старото, по-добре да оставим културното богатство там, където му е мястото - в традициите и да погледнем напред, към развиващия се свят в опит да създадем нещо. Национализмът в условията на капитализъм брани родния капитал, не народните традиции. Антиглобалисткия му характер е условие, което преполага наистина запазване на културните ценности. Но на практика примери за това са рядко срещани. Капитализмът, заедно с национализма, и неоколониализмът налагат на хора от други социални среди и култури определен начин на живот. Хората трябва да се борят заедно за правата и свободите си, за живота си. Трябва заедно да подобряваме нещата тук и сега, заедно, като загърбваме всички дребни предразсъдъци - на основата на раса, националност, пол, сексуална ориентация и др. Щом като споделяме една земя е по-добре да се мъчим заедно да я запазим и да оцеляваме с общи усилия, отколкото да се делим и конкурираме. Само така можем да осигурим по-добре бъдеще на идните поколения. Да създадем свят без война, без граници, без потисничество, без дискримнация, без омраза, без отчуждение. Свят грядящ се на любов, солидарност, споделяне на благата и близост и приятелство между хората и народите.
-Отстъпване на традиционните концепции на национализма вследствие на неолибералното преустройване на капитализма. Пред лицето на световното преплитане на транснационалните корпорации, се заговори за "интернационализма" мобилна световна буржоазия, която вече няма географски корени. В ход тръгват изрази като "регионализация"(борба между отделни региони) и "децентрализация"(при все това, че предприятията и местните общини остават в пълна зависимост от центъра).
-Възраждане на етнически-расисткия национализъм като нова "дясна" реакция на "многокултурните" национални правителства. Твърди се, че народите трябва да се изолират а не да се "смесват" един с друг, тъй като съвместното съществуване на различни етноси поражда обществени конфликти и сее насилие.
Национализмът е политическа религия на държавното господство, но на индивидуално равнище той е търсене на идентичност, за разграничаване от другите, за разделение на "ние и те", но това става с изкуствено създадени признаци - език, култура, религия, "раса", территория, история и традиции, митове, а не с индивидуалните качества на човека. Националистът се гордее първо със своята националност и рода си, и чак тогава с това какво всъщност представлява, какво е направил, какви са истинските му дойстойнства.
Наред с дълбоката критика на механизмите на национализма(самоотъждествяването с "цялото", като негова основа), трябва да се изхожда от нашето конкретно социално обкръжение, от нашия ежедневен живот. В сферата, в която циркулираме ежедневно (приятели, познати, роднини, работа, свободно време, спортни занимания, магазин, кино, кафе, и т.н.), където ни познават, можем да бъдем чути. И тук ни е нужна принципиална ориентация в човешката индивидуалност, като противовес на идентификацията с "изкуствената" общност(език, география или история).
Разбира се, тази работа изисква време и търпение. Но само дълбокото изменение на съзнанието може най-накрая да преодолее национализма, расизма, сексизма, видовизма и другите сходни явления.
браво от мен
еднакви ще бъдем, когато света бъде разрушен от империализма... но тогава,когато излезем изпод отломките на цивилизацията, може би единствено тогава ще бъдем свободни, ще имаме воля за живот, ще можем да бъдем различни...или да продължаваме курса, по който ни води капитализма...уеднаквяване на културите, на начина на живот, който се върти около печеленето на пари. докато всички не станем еднакви.
п.с. статията е доста елементарна и като мислене и като език. няма за цел да поучава никого, нито пък открива нещо ново - просто е изразяване на моята позиция. Аз не се взимам на сериозно. просто искам да се отчете и моята гледна точка. няма какво да се обяснявам - за мен национализмът, както и расизмът и фашизмът във всичките му проявления са самоунищожителни идеи.
04.04.2007 09:52
Има разлика между съвременния национализъм и патриотизъм. Национализмът се занимава с националната общност, която би трябвало да съвпада с държавата, докато патриотизмът обхваща политическата общност, изразена чрез държавата или правителството. Например, американската патриотична истерия след атаките от 11 септември беше израз на държавно превъзходство и гордост, без да се ограничава с интересите на дадена етническа или расова общност в тази държава.
Шовинизмът е крайна проява на национализма и настоява за превъзходството на една нация над друга или всички други. Това чувство за национално превъзходство и изключителност е причината за националистическият стремеж за унищожаване на всички други култури извън своята посредством геноцид и войни, характерни за историята на 20ти век.
Терминът “национализъм” понякога се използва и в широк смисъл като метафора за всяка групова идентичност. Например в САЩ, където за национализъм в класическия смисъл на думата не може да се говори, за сметка на това са приети термините “черен национализъм” и “бял национализъм” в културен смисъл, които са продукт на расово, а не национално разграничение.
История
Независимо от претенциите на някои руски и български националисти за някаква “изконна национална принадлежност от памтивека”, националната идентичност е много късна културна и социална конструкция. Както Ернест Гелнер пише: “Национализмът не е пробуждане на нациите за собственото им самосъзнание: той е създаване на нации там където те не съществуват.”
Преди 19ти век хората са проявявали локална, регионална и религиозна лоялност, но социалният им живот не се е диктувал от никаква идея за “национална принадлежност”. Типичната държава в Европа по това време е династичната монархия. Ако е имало някаква лоялност над регионално ниво, тя е била директно към краля и династията. Държавна територия е можело да се придобие чрез кралски брак и загуби при подялба на наследство. Тази практика е абсурдна и неприемлива в идеологията на национализма.
Идеята за националната идентичност бива конструирана и наложена отгоре през 19ти век с развитието на икономиката и индустриализацията на модерните капиталистически държави. Наличието на преса и развит капитализъм са необходимите условия за появата и разпространението на национализма.
Езикът става централна обединителна сила с широкия достъп до вестници, книги и памфлети. Създава се по-широк културен афинитет и идентификация с хора извън местната общност. Втвърдяването на езика в единна конструкция задушава местните диалекти и напълно изключва хората от други езикови групи.
Национализмът е проява на първата вълна на капиталистическа глобализация през 19ти век, когато локалните общински приоритети отстъпват на хомогенизиращата идеология за национално държавна принадлежност.
Централният проект на национализма е изграждането и поддържането на националната държава. Това става чрез обединение (иредентизъм) (създаването на Германия и Италия) или разцепване и разрушаване (сепаратизъм) на империи и мултинационални държави (Отоманската и Австроунгарската империи, СССР).
В зависимост от доминиращата линия в дадената националистична идеология национализмът се проявява в различни форми: расистки, държавен, културен, етнически, романтичен, религиозен и др. Нацистката идеология е най-систематично обоснованата и прилагана расистка теория, но последиците от нея нагледно илюстрират “логичното” развитие на победилия национализъм.
Критика
Етническите чистки и изолирането, прогонването или физическото унищожаване на малцинствени групи са характерни черти на крайния национализъм. Хитлер и Сталин са известни с прилагането на тези прийоми. Избиването на арменците в Турция през 1915 е друг пример на националистична геноцидна политика.
В западните демокрации, а също и в посткомунистическите източноевропейски страни, различни расистки, ксенофобски и анти-имигрантски организации се представят като националисти, за да избягнат директната асоциация с дискредитираната идеология на расизма. Както в случая с “Атака” те могат да увлекат големи части от електората и да имат значително присъствие в парламента. Скинарите националисти, които са щурмоваците на тези организации, отявлено изповядват и афишират символите на нацизма и бялото “превъзходство”.
Парадоксални са опитите на източноевропейските националисти да черпят опит и търсят асоциация със западноевропейските националисти, чийто заявен проблем и прицел на агресия са именно източноевропейските имигранти. На сайта на “Атака” се мъдри връзка към английския National Vanguard за “най-пресните новини от борбата за живота и смъртта на бялата цивилизация по целия свят”, а Сидеров се опитва да създава “интернационал на националистите” заедно с видни криптофашисти като французина Льо Пен, испанеца Рафаел Лопес и внучката на Мусолини. В същото време всеки десети българин живее и работи в чужбина, където е под заплахата за тормоз именно от местните националисти ксенофоби.
Либералната идеология традиционно се противопоставя на национализма, без обаче да поставя под съмнение необходимостта от националната държава. Централният либерален канон за индивидуалната свобода влиза в противоречие с популистката държавно тоталитарна тенденция на национализма. Доктрината на държавния национализъм е най-добре изразена в известния лозунг на Мусолини: “Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата.”
Тъй като анархизмът отхвърля националните държави по принцип, той се явява главен противник на национализма. Вместо нации анархистите предлагат организирането на кооперативни общества, основани на свободното сдружение и взаимопомощ без оглед на етнически и расов произход. Самата идея за непреднамерената и несвободна принадлежност към дадена нация, налагането с принуда на единна национална идентичност и прилагането на институционно насилие с цел укрепване и разширяване властта на националната държава са тези централни стълбове на потисничеството срещу които анархизмът въстава.
На практика всички идеологии и движения, които имат за централен принцип човешкото равенство и индивидуалната свобода като приоритет, отхвърлят национализма макар и с различна аргументация. Един от главните доводи е, че национализмът е безспорно отговорен за голямата част от масовите и индивидуални нарушения на човешките права през модерната световна история. Национализмът е основен двигател на милитаризма, държавния тоталитаризъм и империализма.
Алтернатива
Широко разпространена заблуда е, че интернационализмът е истинската алтернатива на национализма. Интернационализмът – както си личи и от името – е координация и неагресивно взаимодействие между различни национални държави, а не отхвърляне на самата идея за националната държава.
Космополитизмът е класическата западна либерална алтернатива на национализма. Етическият космополитизъм отхвърля една от аксиомите на национализма – че хората са по някаква причина повече задължени на членове на собствената нация, отколкото към които да е било други хора. Космополитите не приемат най-важните националистки ценности за националната идентичност и лоялност. Националистите от своя страна смятат, че космополитизмът е форма на национално предателство.
Източната алтернатива на национализма иде от радикалния ислям – религия, изповядвана от почти милиард и половина души по целия свят. Радикалните ислямски фундаменталисти настояват за премахване на корумпираните национални мюсюлмански държави и замяната им с религиозна форма на управление – халифат.
Неолибералният глобализъм е едновременно доминиращата политическа и икономическа идеология, заместила традиционния национализъм, и главната причина за активизиране на вътрешно държавния национализъм като реакция срещу новия световен ред. Идеолозите на неолиберализма като Милтън Фридман тълкуват постулата на либерализма и етическия космополитизъм за приоритета на индивидуалната свобода като трансферирана свобода на корпорации и финансови институции да упражняват бизнес интересите си глобално и безпрепятствено от национални закони и граници. Те наричат това икономически космополитизъм.
Тази “криво разбрана” свобода на пазарите не води до реално обезсилване на националната държава, а само до още по-голямо социално неравенство и заробване на голяма част от човечеството. Този път не от тоталитарната национална държава, а от глобалните корпоративни и финансови елити. Културната, икономическа и социална хомогенизацията, извършвана насила от национализма в границите на националната държава през 19ти и първата половина на 20ти век, сега се извършва в глобален мащаб от неолиберализма.
Неолиберализмът е агресивната, алчна и технократска антитеза на национализма. Но истинската синтеза и изход от двете злини се вижда в кристализирането на концепцията за световното гражданско общество.
Световното гражданско общество е съвкупността от всички доброволни организации, неформални групи и отделни хора, които упражнявайки пряка демокрация се противопоставят и стремят да реформират или радикално променят различните форми на властта, базирани на принуда и неравенство – националните държави, глобалните пазари, институционализираната религия, военно-промишленият комплекс и пр.
Идеята за многообразието (diversity) се противопоставя на императивите за националната идентичност и отговорност към и служба на нацията. Плурализмът като утвърждаване на многообразието – културно, етническо, социално, икономическо и екологично – е централна ценност на световното гражданско общество и демокрацията по принцип.
Солидарността – междуличностна и обществена – е другата централна ценност, която се противопоставя на негативните атомистични тенденции в неолибералния космополитизъм, пораждащ отчуждение, егоизъм, алчност, консуматорство и безразличие към екологичната съдба на Земята. Моралният приоритет на солидарността и сътрудничеството е обединяващият принцип и рамката, в която функционира тази “общност на общностите” – световното гражданско общество.
Така че когато си възмутен от американския културен империализъм, заливащ кината, телевизията и книжните рафтове с развлекателна и идеологическа конфекция;
когато финансово си притиснат до стената и трябва да продаваш работната си сила за жълти стотинки в обувните фабрики на италиански милионери;
когато си бесен на корумпираните политици клептократи, които качват цените колкото и когато им наредят отвън глобалните финансови кукловоди;
когато псуваш люто някой малко по-мургав и по-гладен от тебе, току-що измъкнал последната мазна десетолевка от джоба ти;
когато засрамен научиш, че дъщерята на съседа отляво се продава като проститутка в Холандия, а синът на съседката отдясно е арестуван като наркодилър в Испания;
когато се просълзиш четейки Ботев, “Записки по българските въстания” или гледаш “Петко Войвода”,
недей мисли, че единственият изход, единствената алтернатива е:
да обръснеш главата си, да татуираш пречупен кръст на гърдите си и да тръгнеш с верига в ръка да търсиш “мръсните” роми;
или да се запасиш с томовете на Божидар Димитров, Георги Ифандиев и Волен Сидеров и да ги четеш със зачервени очи до разсъмване;
или да отидеш и пуснеш бюлетината за “Атака”, скърцайки със зъби от безсилна злоба.
Помни, че алтернатива на неолиберализма има. И това не е национализмът.
Алтернатива на национализма има. И това не е неолиберализмът.
Алтернатива има, стига да искаш да я видиш.
25.05.2007 13:43
Защо все пак ги мразим?
Не е само заради концлагерите и Испанската гражданска война – последният прегазен опит за една човешка Европа. Мразим ги, защото, докато се мотат наоколо, нямаме никакъв шанс да си оправим живота, ето затова. „Нашето оръжие” Сидеров се превърна в удобна за властта машинка за отклоняване на вниманието от истинските проблеми. Когато стана ясно, че правителството е решило да ни мори с двуцифрени повишения на цените в най-тежкия сезон – зимата, – Атака писна отново за циганските помощи и сметки. Българските националисти се оказаха хора, които няма да забележат, че къщата пада, но ще се скарат кой да мие стълбите. Дали обичат народа си е съмнително, но че мразят другите хора е ясно.
Според Джордж Оруел патриотизъм и национализъм са две противоположни понятия. Патриотът е човек, който обича определено място и начин на живот, смята ги за най-добрите на света, но няма никакво желание да ги натрапва на другите. Затова патриотизмът според Оруел е вид защита и в това е противоположен на национализма, който е задължително агресивен. Простичко казано, с оруеловия патриот можеш да изпиеш по бира и да поспориш културно за света като наш общ дом, докато с националиста нещата винаги отиват на бой. Много анархисти вероятно са съгласни с Бакунин, който отбелязва, че народността е „естествен и социален факт”, като “и най-малките общности имат свой собствен характер, собствен специфичен начин на живот, собствен начин на говорене, усещане, мислене и поведение и в тези индивидуални особености е същината, която образува народността.” (“Политическата философия на Бакунин”, стр. 325).
Анархистите настояват да се прави разлика между народност или етнос (което е културно явление) и национализъм (принадлежност към държава и правителство). Така можем по-ясно да определим какво поддържаме ние и на какво се противопоставяме – на национализма, който е разрушителен и реакционен, докато етническият и културният фактор създават общност, разнообразие и жизненост. Както пише Мъри Букчин, “различните народи трябва да бъдат свободни да развиват собствените си културни заложби и това не е само тяхно право, а нещо много ценно за всички. Светът щеше да бъде твърде скучен, ако великолепната мозайка от различни култури не създаваше опозиция на еднокултурния и еднотипен свят, създаден от съвременния капитализъм.” (“Nationalism and the ‘National Question’”, Society and Nature, стр. 8-36, стр. 28-29) Народното разнообразие и жизненост са все хубави неща, докато не дойде някой наци-изрод, който се смята за по-велик само защото е натрупал повече сопи и не те убие само защото не щеш да му ближеш ботуша.
Както Букчин предупреждава, културната свобода и разнообразие не трябва да се бъркат с национализма. Национализмът е страстта или желанието да се създава нация-държава. Национализмът не може и не трябва да бъде бъркан с народността. Народността е резултат от неща, които са се случили в обществото, сред самите хора, докато национализмът е резултат от действията на държавата и управляващия елит.
Държавата е нещо, което командва и си приписва монопол над насилието. По този начин тя пречи на общностите и народите да се самоуправляват и в името на “нацията” мачка живота, като твърди, че така дава „облик на нациите” с един закон, една култура и една “официална” история. За разлика от повечето националисти, анархистите приемат, че почти всички “нации” всъщност не са еднородни и заради това народността е далеч пошироко понятие от линиите върху картите, начертани с кръвта от войните.
За нас централизираната държава трябва да се премахне, за да даде въздух на естествено създадените помалки общности, което няма нищо общо с тезата на националистите за “националния въпрос”.
Безусловно, както Рудолф Рокер изтъква, “нацията не е причината за държавата, а резултат от нея. Държавата е онова, което създава нацията, а не нацията – държавата. “ (“Национализъм и култура”, стр. 200). Всяка държава е изкуствен механизъм наложен на обществото от някакъв управляващ елит, за да защитава и легитимира интересите на това привилегировано малцинство. В България също национализмът има за основна цел да подхранва самочувствието и кесиите на Сидеров и свитата му, която в замяна на гласовете подхвърля на електората си заучени очевидности, които просто другите партии са забравили да използват.
Национализмът беше и продължава да бъде създаван, за да подсилва държавата като осигурява лоялността на хората към нея чрез “общи” езикови, етнически, и културни ценности. Формулата е проста: 1) хората мразят държавата, защото тя върши неща, които не им харесват. 2) Държавата намира човек, който започва да говори на хората неща, които им харесват. 3) Хората избират този човек за депутат (президент, министър и пр.) и той става част от държавата. 4) Хората вече обичат държавата. Тъпо е, но е така. Ако перифразирам статията на един приятел за компартията, абсурдът е инстинктът за самосъхранение на държавата.
Лесно е да се видят под друг ъгъл твърде разпространените митове за успешни движения за “национално освобождение”, които просто заменят чуждата тирания с домашна. Истинските освободителни движения и въстания обикновено са удавени в кръв. Мнимото „истинско освобождение” настъпва обикновено кратко след това, когато истинските революционери са вече удобно избити. Не е изненадващо, че този национализъм в последствие дава властта в ръцете на местните господстващи класи, а не на народа. Национализмът никога не може да донесе свобода за работещите (голямото мнозинство от дадена “нация”). Освен това, национализмът потулва разликите между класите в “нацията” с аргумента, че всички хора трябва да се обединяват около уж общите им интереси (като членове на същата “нация”), когато те всъщност имат реално противоречащи си интереси. Националистите призовават ограбеният да се прегърне със своя грабител в името на „нацията”, но не принуждават грабителя да върне ограбеното. Това е поредният абсурд, но той също е твърде жилав. Неговата функция е да изгражда масова подкрепа за местните елити, които се сърдят на империализма защото им пречи да управляват и тормозят “своята” нация:
“Не трябва да забравяме, че винаги става дума за организирания егоизъм на привилегировани малцинства, които се крият под полите на нацията, които се крият зад доверчивостта на масите [когато обсъждаме национализма]. Ние говорим за национални интереси, национален капитал,... национална чест и национален дух, но забравяме, че зад всичко това са скрити просто егоистичните интереси на обичащите властта политици и обичащите парите бизнесмени, за които нацията е удобен параван за тяхната собствена алчност и жажда за власт пред лицето на света. (Рудолф Рокер, “Национализъм и култура”, стр. 252-3)
Когато такива типове изтъкват идеи за расови, културни или етнически “превъзходства” или “чистота”, или пък вярват, че подобни културни разлики са някак “вкоренени” в биологията, те няма да получат поддръжка от анархисти.
http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=111&Itemid=40
28.11.2008 04:47
http://www.aec-dk.com/merutomo/
http://www.aec-dk.com/sefure/
http://www.mobi-deai.net/
http://www.mobi-deai.com/
http://www.mb-friends.net/
http://www.mb-deai.net/
http://www.mobi-love.net/
http://www.biotechcgi.com/
http://www.inter-outlet.com/
http://www.andritz-na.com/
http://www.hi-tech-reno.com/
http://deai-star.net/ninjajan05/
